Зад маската...
Аз се промених,
научих се да мразя.
Много хора нараних,
а сега доверието им не мога да опазя.
Аз се превърнах в звяр,
сякаш мразя всеки и всичко.
А преди не бях така,
сега съжалението е излишно...
Не търся повод да ви разчувствам,
не искам да съм слабата, която съм сега.
Но не мога себе си на две да пречупя,
когато в душата ми властва нищета...
Аз се промених до неузнаваемост,
сложих маската на лошото момиче.
Сложих я, за да се защитя от самата мен,
а сега на страхливка от сериал приличам...
Грубостта, надменният поглед,
преди не ги познавах...
Но сега всеки като такава ме знае...
Преди никога не се предавах...
Какво ли търся на този свят?
И аз самата не знам.
Имам ли място сред всички души богати?
Където е злото, и аз съм там...
Чувствам се толкова сама,
сама със своята пагубна маска.
Изгубих завинаги любовта,
и сега съм наказана да не усетя вече ласка...
Но така ще бъде,
аз така си избрах сама.
Зад маската на лошата и надменната се скрих,
и съм обречена да се "пазя" от любовта...
От другата страна на маската съм аз,
а там, само черно и студено...
Нямам смелост да те помоля за прошка пак,
когато сърцето ми е заледено..
© Александра Матеева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво!..Поздравления за страхотния стих..
-
настръхнах докато го четох, браво!!!
-
Гери,май този страх няма да мога да го преодолея...Боря се с него вече 4 месеца....
На всички останали-много ви благодаря,радвам се много...Вие ми давате сили да пиша още...Мерси
-
Страшно, истинско - както и да съчетая двете думи, според мен ще е все истина. Много ми харесва.
-
Истинско е ! 6+
-
Браво!Това стихотворение ми напомня за мен и моите чувства преди време...Всичко ще се оправи щом преъдолееш страха от това,че може да те наранят. Поздравления! /6/
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Алекс,отново мерси сладурано