- Какво ще заповядате, месир? - попита Фагот маскирания. Из "Майстора и Маргарита". М. Булгаков

Дори да не може силите да удвои,

жената е способна рицаря да заблуди.

Наместо устните си да даде

и целувките да попилее,

тя създава образи правдоподобни

и вкупом ролите гради.

Опорите й истините знаят

и по най-надеждни пътища вървят.

Цветя. На сцената. В живота.

Разчита разумът на сетивата й

да задържи задълго смисъл най-висок

и необходимото от оцелялото да отдели.

Ту в светли празници празнува,

ту в свят от тягостни моменти съществува.

С децата памет възпитава,

от думите бели спомени да съхрани.

Предадено от мъдростта усилие

в стари скринове реди.

Съкровища са майчините сълзи,

неизменно зад актьорската маска те стоят.

Сред фарса жената пази пламъка на целите истории

и в целостта им с поуки и метафори осмисля.

И всеки път все по-силно заявява

и всеки път все по-убедено тя твърди.

Отличено с Първа награда на ХХI Национален конкурс за поезия на името на Никола Вапцаров на организирания ежегодно от Образцово народно читалище "Никола Вапцаров" в гр. Благоевград.