17.03.2020 г., 6:44  

Зад маската

1.4K 0 0

                          - Какво ще заповядате, месир? - попита Фагот маскирания. Из "Майстора и Маргарита". М. Булгаков

 

Дори да не може силите да удвои,

жената е способна рицаря да заблуди.

Наместо устните си да даде

и целувките да попилее,

тя създава образи правдоподобни

и вкупом ролите гради.

 

Опорите й истините знаят

и по най-надеждни пътища вървят.

Цветя. На сцената. В живота.

Разчита разумът на сетивата й

да задържи задълго смисъл най-висок

и необходимото от оцелялото да отдели.

 

Ту в светли празници празнува,

ту в свят от тягостни моменти съществува.

С децата памет възпитава,

от думите бели спомени да съхрани.

Предадено от мъдростта усилие

в стари скринове реди.

 

Съкровища са майчините сълзи,

неизменно зад актьорската маска те стоят.

Сред фарса жената пази пламъка на целите истории

и в целостта им с поуки и метафори осмисля.

И всеки път все по-силно заявява

и всеки път все по-убедено тя твърди.

 

Отличено с Първа награда на ХХI Национален конкурс за поезия на името на Никола Вапцаров на организирания ежегодно от Образцово народно читалище "Никола Вапцаров" в гр. Благоевград.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

27 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...