Зад миглите на времето съзирам
индиферентния му, втренчен поглед.
Къде съм днес? В квадрант от полуистини!?
Да се открия в картата на вечността не мога.
Безумните тълпи край мене шестват.
Безбройни буболечки - в треска лазят.
Усещам самотата как ме сепва -
свещеното в душата да опазя.
Дочувам тътен - там - зад хоризонта,
приглушено тревожен, но отчетлив.
Небитието е отпред - бездънна зона.
В кръвта ми с мрачна тъмнина то свети. ...