30 окт. 2016 г., 23:41  

Зад миглите на времето

768 4 11

Зад миглите на времето съзирам
индиферентния му, втренчен поглед.
Къде съм днес? В квадрант от полуистини!?
Да се открия в картата на вечността не мога.

Безумните тълпи край мене шестват.
Безбройни буболечки - в треска лазят.
Усещам самотата как ме сепва -
свещеното в душата да опазя.

Дочувам тътен - там - зад хоризонта,
приглушено тревожен, но отчетлив.
Небитието е отпред - бездънна зона.
В кръвта ми с мрачна тъмнина то свети.

Животът е изтичащата плазма
сред прерията от илюзии и сенки.
Смъртта - последният, мъчителен оргазъм,
в безличното - върховния оттенък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления за прекрасния стих! Най-важното е да се запази свещеното в душата, далеч от тълпите!
  • Драмата на самотника, който търси истината в живота и иска да запази свещеното в душата си – в борба с индиферентното време
    и с "безумните тълпи".
    Философия, която прозира под пласт от символи ни метафори.
    Моите пиоздравления, Мисана!
  • Небитието е отпред- бездънна зона
    в кръвта ми с мрачна тъмнина то свети."Младен ти в тази бездънна зона много добре усещаш светлината й в собстеното си тяло и в кръвта когато кипва. Браво приятельо.Точно пространството извън битието ни вдъхновява Младен.
  • Няма как да те сбъркам, Младене! Бих разпознала стила ти и със затворени очи! Едва ли можеш да си представиш какво удоволстие изпитах да открия отново (след повече от половин година отсъствие), че си тук и пишеш все така майсторски! Благодаря ти, учителю, за удоволствието, което доставяш! Сърдечни поздрави!
  • В тези сбъркани времена много хора се губят и все по-трудно намират пътя. Изразил си го прекрасно чрез твоя стих, Младене! Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...