Зад миглите на времето
Зад миглите на времето съзирам
индиферентния му, втренчен поглед.
Къде съм днес? В квадрант от полуистини!?
Да се открия в картата на вечността не мога.
Безумните тълпи край мене шестват.
Безбройни буболечки - в треска лазят.
Усещам самотата как ме сепва -
свещеното в душата да опазя.
Дочувам тътен - там - зад хоризонта,
приглушено тревожен, но отчетлив.
Небитието е отпред - бездънна зона.
В кръвта ми с мрачна тъмнина то свети.
Животът е изтичащата плазма
сред прерията от илюзии и сенки.
Смъртта - последният, мъчителен оргазъм,
в безличното - върховния оттенък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
