vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
30.10.2016 г., 23:41 ч.  

Зад миглите на времето 

  Поезия
630 4 11

Зад миглите на времето съзирам
индиферентния му, втренчен поглед.
Къде съм днес? В квадрант от полуистини!?
Да се открия в картата на вечността не мога.

Безумните тълпи край мене шестват.
Безбройни буболечки - в треска лазят.
Усещам самотата как ме сепва -
свещеното в душата да опазя.

Дочувам тътен - там - зад хоризонта,
приглушено тревожен, но отчетлив.
Небитието е отпред - бездънна зона.
В кръвта ми с мрачна тъмнина то свети.

Животът е изтичащата плазма
сред прерията от илюзии и сенки.
Смъртта - последният, мъчителен оргазъм,
в безличното - върховния оттенък.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления за прекрасния стих! Най-важното е да се запази свещеното в душата, далеч от тълпите!
  • Драмата на самотника, който търси истината в живота и иска да запази свещеното в душата си – в борба с индиферентното време
    и с "безумните тълпи".
    Философия, която прозира под пласт от символи ни метафори.
    Моите пиоздравления, Мисана!
  • Небитието е отпред- бездънна зона
    в кръвта ми с мрачна тъмнина то свети."Младен ти в тази бездънна зона много добре усещаш светлината й в собстеното си тяло и в кръвта когато кипва. Браво приятельо.Точно пространството извън битието ни вдъхновява Младен.
  • Няма как да те сбъркам, Младене! Бих разпознала стила ти и със затворени очи! Едва ли можеш да си представиш какво удоволстие изпитах да открия отново (след повече от половин година отсъствие), че си тук и пишеш все така майсторски! Благодаря ти, учителю, за удоволствието, което доставяш! Сърдечни поздрави!
  • В тези сбъркани времена много хора се губят и все по-трудно намират пътя. Изразил си го прекрасно чрез твоя стих, Младене! Поздравления!
  • Имаш таланта с една дума да казваш повече, отколкото графоман със стотина страници! Още в началото ме грабна - индиферентният поглед на времето! То си тече независимо от нашите дребни радости и скърби, неумолимо и точно затова безразлично!
  • "Животът изтича като пясък през пръстите...!!!
    Ние не просто идваме на този свят, за да пораснем и се променим. Ние идваме на този свят, за да бъдем щастливи. Защото животът е кратък и ни се изплъзва. Никакви материални блага не струват, колкото човешкия живот и това е най-важното." Хосе Мухика
  • Благодаря ти за чувството, което изпитах , Младен!
  • Погледът на времето е мъртъв, защото то тече, то е река. А може би ние сме река и то е съвсем живо и истинско дръвче. Аз ли съм сезонът или ти си сезонът... Замисляш Замислих се за това какво точно е времето. Може би е водач.
    Намирайки с какво, кого да споделяш, се виждаш. Иначе всички хора са обединени в „индиферентния му, втренчен поглед“, на времето, „илюзии и сенки“. Срещата ни спасява от небитието.
    Замислих се колко е трудно човек да се намери... Усещане за изгубеност ме обзе от това стихотворение. Колко е трудно да се идентифицираме, колко лесно и на произволен принцип се променяме - накрая ни остава единствено погледът, обогатен с времето, но по мъдър, по-дързък, или по-мъртъв?...
    Всички сме време, от всички ни наднича време и това е невероятно. Все едно различни епохи на въображението, затворени в съзнания. Поздрав за умението да го предадеш, Мисана...
    Оттенък от нещо несъществувало, като че ли, е животът. Погледът на твореца спасява. А безличното си има лице.
  • Сред толкова буболечки, сред полуистините-как да се откриеш, как да съхраниш духовното си богатство? Не можеш! В самота живееш до"последния оргазъм".
  • За първи път Ви чета и благодаря! От онези отличителни стилове и образност! Дотолкова, че бих познал ваша творба без името Ви.
Предложения
: ??:??