Зад облаци
Зад облаци в решетки скрито е небето;
зад слънце - хиляди слънца блестят...
Не съм сама! Със мене спи морето,
а там, във него, хиляди души не спят...
Сега повярвах пак във тишината,
във нейното мълчание и глухота;
в Човека, в птицата, в душата...
Сега съм с тях, прегърнала нощта.
И днес, когато в рамка са небето и земята,
земята - в кръв и кръв - в плътта,
аз вярвам тайно във Луната
и в нейната безмълвна светлина!
А утре пак, с дихание неземно,
Любов ще вдъхне ми живот!
Когато там - в решетки скрито е небето -
зад Слънце - хиляди Слънца ще заблестят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Димитрова Все права защищены
