clair (Диляна Димитрова)
2 0
22.10.2007 г., 17:25 ч.  

Зад облаци 

  Поезия » Друга
683 0 7

Зад облаци в решетки скрито е небето;
зад слънце - хиляди слънца блестят...
Не съм сама! Със мене спи морето,
а там, във него, хиляди души не спят...

Сега повярвах пак във тишината,
във нейното мълчание и глухота;
в Човека, в птицата, в душата...
Сега съм с тях, прегърнала нощта.

И днес, когато в рамка са небето и земята,
земята - в кръв и кръв - в плътта,
аз вярвам тайно във Луната
и в нейната безмълвна светлина!

А утре пак, с дихание неземно,
Любов ще вдъхне ми живот!
Когато там - в решетки скрито е небето -
зад Слънце - хиляди Слънца ще заблестят!

© Диляна Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красив стих! Поздравления от мен!
  • Браво!
  • И хиляди слънца изгряха...
    Хубав стих!
    Поздрав!
  • "И днес, когато в рамка са небето и земята,
    земята - в кръв и кръв - в плътта,
    аз вярвам тайно във Луната
    и в нейната безмълвна светлина!"

    !!!


  • Великолепно стихотворение!
    Браво ,мила Диляна!С обич.
    И много аплодисменти от мен.
  • Това е едно от най-хубавите стихотворения ,които някога съм чела !Наистина е съвършено !Продължавай в този дух и няма да сбъркаш !
  • Съвършена напевност, прекрасен ритъм. Като тема е прекрасно и много нежно. Изключително красиво стихотворение. Просто е удоволствие да бъде прочетено.
Предложения
: ??:??