26 февр. 2009 г., 11:43

Зад облаците

Поэзия » Пейзажная

1.1K 0 0

Дъжд...
Валиш...
Ала пося ли кротка мисъл,
там, където няма примирение...
Валиш...
Валиш като насън.
В капчици усмивки
от тъгите...
Дъжд
и ден, и нощ.
Плачът е твоят смях,
зад облаците ситост...
Валиш... валиш...
Не бих те спряла аз...
И как?
Мойта мисъл в кал
и плач
потича...
Ала измий ми пътя, дъжд...
Измий ми пътя
по-нататък!

Видях, видях...
В теб да моли за усмивки слънцето...
В капките твои видях...
Светлината
на дъжд,
но друг...
Онзи, моят,
на обичането...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬