Дъжд...
 Валиш...
Ала пося ли кротка мисъл,
там, където няма примирение...
Валиш...
Валиш като насън.
В капчици усмивки
 от тъгите...
Дъжд
и ден, и нощ.
Плачът е твоят смях, 
зад облаците ситост...
Валиш... валиш...
Не бих те спряла аз...
И как?
Мойта мисъл в кал
и плач
потича...
Ала измий ми пътя, дъжд...
Измий ми пътя
по-нататък!

Видях, видях...
В теб да моли за усмивки слънцето...
В капките твои видях...
Светлината
на дъжд,
но друг...
Онзи, моят, 
на обичането...