Feb 26, 2009, 11:43 AM

Зад облаците

Poetry » Landscape

1K 0 0

Дъжд...
Валиш...
Ала пося ли кротка мисъл,
там, където няма примирение...
Валиш...
Валиш като насън.
В капчици усмивки
от тъгите...
Дъжд
и ден, и нощ.
Плачът е твоят смях,
зад облаците ситост...
Валиш... валиш...
Не бих те спряла аз...
И как?
Мойта мисъл в кал
и плач
потича...
Ала измий ми пътя, дъжд...
Измий ми пътя
по-нататък!

Видях, видях...
В теб да моли за усмивки слънцето...
В капките твои видях...
Светлината
на дъжд,
но друг...
Онзи, моят,
на обичането...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0