Зад облак наднича луната
Зад облак наднича луната
Тъгата ме води измамна
по дълги алеи с чимшир...
И сякаш са някаква манна*
очите ти сини кат' вир.
Зад облак наднича луната
и шепне ми тихо в безспир:
"Дали ще си тръгне с росата
скръбта, като тази на Лир**?"...
А нощ е и някак съм странна,
защото небесната шир
от моите трепети пламна
и нямам си никакъв мир...
Не искам да бъда сред бездна,
да спирам все порива скрит...
Но някак на сянка тъй бледна
аз ставам пред всеки твой щит.
И толкоз сама и ранима
се чувствам щом цял си гранит.
В мен само безпътия има,
когато си в хладност обвит.
Но стига! О, пустош беззвездна!
Недей ме кори, с теб сме квит.
Отдавам ти почит последна
и тръгвам... Дано е честит!
________________________________________
* -1.Храната, която според Библията паднала от небето, за да се нахранят евреите.
2.Прен. Неочаквана благодат.
** -Крал Лир, който според легендата умира от скръб по изгубените си три дъщери и загубеното си кралство.
© Светла Асенова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ти, Дани!
Толкова ми е приятно, че си тук... -
Финалът е страхотен, Светле! Браво!
-
Не вярвам...
Винаги можеш да спретнеш едно от твоите малки сладки стихчета... 😋 -
Ура! А аз се отказвам от поезията, защото ми се изчерпа репертоарът.
Търси ме при колажите. -
Добре...
Обещавам следващото да е лилаво и ведро... 🙂 -
И аз ти благодаря! Позабавлявах се. И очаквам нещо лилаво, весело и лирично. Напъвай се тази нощ, може и да се получи.
-
Да...
Блатодаря ти! 🙂 -
Ама много е хубаво, когато усмихнеш една тъжна жена. Признай си!
-
Ах, какъв шармантен мъж...
Ти чара малко си удръж... 😜 -
Опасно става. На влюбване ми намирисва... Не смея и да рецитирам... вече.
-
Малък, сладък... 😀😀😀
-
В изкуството няма кражби, само се взаимства. Взаимствах "шармантно", заради пустата рима. Но и нещо френско и изтънчено има в нея. Шармантен ми звучи почти като шербетен. Шармантен мъж-сладък и очарователен.
-
Нощ... луната пак се изтипоса...
Нещо... Сенд пак ни баламоса... 😋 -
Заблуждавате се.
"Шармантно" го взех от една друга поетеса, която го употребява с повод и без повод.
Стихотворения пишат и малките, и големите. В любовта и в поезията, възрастта не е от значение.
Важен е само размерът. -
Искре, Сенд е малък, но вече знае... 😀😋🤔
И... благодаря ти, че прочете стиха ми... -
Контесо, днес беше мъничко различно.
Усмихнах ти се лекичко странично.
Недей да търсиш бели гари.
Звучат в главата ми китари.
Тъгата в ъгъла с досада се прозява.
Ще свиря джаз, каквото ще да става!
И нека да беснеят всички лунни нощи.
Не слагам точка, може би ще има още.
Там... някъде... захвърлено в безкрая,
едно сърце пулсира с моя ритъм... зная.
-
Сенд... 😋
Много си забавен...
Благодаря ти, Гавраил!
Винаги си толкова мил.. -
Разбрах!Очите сини кат вир са виновни за всичко.Но накъде ще тръгнеш, това е вече гвоя работа.
-
Това е само днес. Утре ще си ги върнеш. Не ми изглеждат стресирани, само се ослушват. Жена-философ, звучи доста ободряващо. Идват празници, нека се посмеем.
Тъгата носи радост, би казал... кой? -
Марианка... 🌹
-
Сенд... 😀
Неуморим си...
Стресира ми читателите... 😋
Как сега да си ги върна...
Благодаря ти, Наденце! ❤
Много се радвам, че си тук... -
Тъжна нежност, нежна тъга...
-
О! Ама тя Светла ли се казва?!
Луната в лилаво присветна,
в нощта яви се Светла цветна.
Тъгата спря в притихналите клони,
накичени с емотикони.
Един от тях случайно се усмихна,
до него друг, внезапно кихна.
Избяга стреснатият страх
и в тъмното избухна смях.
Марианка, на какво я изби? Плаче ли? Така е, като чете разплакваща лилава поезия.
Ау! Забравих да ти сложа петица плюс сърце. Радваш ли се? Напиши нещо лилаво-весело, за да зарадваш и мен. -
Благодаря ти, Марианка! ❤
Тъкмо щях да се разридая, че никой не коментира стиха ми...
Мъдра, както винаги..
А закачките - като то видиш Сенд, на какво друго да те избие... 😀 -
Нестрахливец такъв... 😋
-
Не ме е страх от поетеси,
защото сам не знам къде съм.
Ту в небесата си кръжа,
ту на тревата си лежа. -
Не се закачай ти тогаз
с разни стихове и поетеси,
Че ще видиш ти за в час,
как ще се зачудиш ти къде си... 😜 -
Влюбвам се, но само на хартия.
Другото е невъзможно.
Няма как да се разкрия,
щото става много сложно. -
Как тъй римите редиш,
впечатляваш с тоз замах...
Пишеш си и току виж
влюбиш се и то - без страх... 😜 -
Еха! Днес ми е ден за заваряване!
Аз заварчик съм голям,
заварявам тук и там,
Паленки, Ирени и Контеси,
все прекрасни поетеси.
Пускам огън с електрода,
заварявам им душите,
че добър съм по природа
и се смея зад искрите. -
Хич не е случайно,
мое стихоплетче - тъй омайно...
-
Недей ме кори, с теб сме квит.
Отдавам ти почит последна.
Да пиша стихове с теб съм навит.
Случайно ли, пак ме погледна? -
Да се посмеем тогава...
Но не е вярно, аз много харесвам твоите неща... -
Ти, също. Но усмивките са по-ценни от сериозността.
-
...
Ех, Георги...
Ама ти изобщо не ме вземаш на сериозно...
Благодаря ти! -
Тъгата ме води измамна
по дълги алеи с чаршафи.
Любов очаквам шармантна,
да дойде, дано да не сгафи.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Много е мило, че добави стиха ми в "Любими"...