Зад облак наднича луната
Зад облак наднича луната
Тъгата ме води измамна
по дълги алеи с чимшир...
И сякаш са някаква манна*
очите ти сини кат' вир.
Зад облак наднича луната
и шепне ми тихо в безспир:
"Дали ще си тръгне с росата
скръбта, като тази на Лир**?"...
А нощ е и някак съм странна,
защото небесната шир
от моите трепети пламна
и нямам си никакъв мир...
Не искам да бъда сред бездна,
да спирам все порива скрит...
Но някак на сянка тъй бледна
аз ставам пред всеки твой щит.
И толкоз сама и ранима
се чувствам щом цял си гранит.
В мен само безпътия има,
когато си в хладност обвит.
Но стига! О, пустош беззвездна!
Недей ме кори, с теб сме квит.
Отдавам ти почит последна
и тръгвам... Дано е честит!
________________________________________
* -1.Храната, която според Библията паднала от небето, за да се нахранят евреите.
2.Прен. Неочаквана благодат.
** -Крал Лир, който според легендата умира от скръб по изгубените си три дъщери и загубеното си кралство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
