Зад облак наднича луната

Dec 16, 2019, 8:10 AM

Poetry » Love

748 1 37

Тъгата ме води измамна
по дълги алеи с чимшир...
И сякаш са някаква манна*
очите ти сини кат' вир.
Зад облак наднича луната
и шепне ми тихо в безспир:
"Дали ще си тръгне с росата
скръбта, като тази на Лир**?"...
А нощ е и някак съм странна,
защото небесната шир
от моите трепети пламна
и нямам си никакъв мир... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Зад облак наднича луната

Want to read more?

Random works