1 дек. 2013 г., 11:23

Зад ъгъла, зад ъгъла 

  Поэзия » Философская
753 1 15

 

Смъртта  е надалече. Зад ъгъла, зад ъгъла.

Кой точно е от всички? По-късно ще реши...

Животът слаломира  в голямото надлъгване

и колкото изгражда - по толкова руши...

 

Смъртта се приближава. Зад ъгъла, зад ъгъла.

Подскача скакалецът на моята душа.

Все още си играе рисковано на вързано

със скорост между ъглите - сто километра в час...

 

Смъртта почти е близо. Зад ъгъла, зад ъгъла.

Най-кривият от всички - ухилен до уши.

Животът изненадва със делничната хлъзгавост.

По-бавничко събира, по-бързичко дели...

 

Смъртта  е във съседство. Зад ъгъла, зад ъгъла.

Със морзови сигнали ме води за носа.

От бягане на място така ми е омръзнало,

че тръгвам с любопитство, накуцвайки пеша...

 

Смъртта ме наблюдава. Зад ъгъла, зад ъгъла.

И виж ти: между ъглите – са цъфнали цветя.

И виж ти: между ъглите откривам тухли мъдрост.

Ако остане време - ще почна да градя...

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??