Довереница (Дочка Василева)
486 17606
1.12.2013 г., 11:23 ч.

Зад ъгъла, зад ъгъла 

  Поезия » Философска
752 1 15

 

Смъртта  е надалече. Зад ъгъла, зад ъгъла.

Кой точно е от всички? По-късно ще реши...

Животът слаломира  в голямото надлъгване

и колкото изгражда - по толкова руши...

 

Смъртта се приближава. Зад ъгъла, зад ъгъла.

Подскача скакалецът на моята душа.

Все още си играе рисковано на вързано

със скорост между ъглите - сто километра в час...

 

Смъртта почти е близо. Зад ъгъла, зад ъгъла.

Най-кривият от всички - ухилен до уши.

Животът изненадва със делничната хлъзгавост.

По-бавничко събира, по-бързичко дели...

 

Смъртта  е във съседство. Зад ъгъла, зад ъгъла.

Със морзови сигнали ме води за носа.

От бягане на място така ми е омръзнало,

че тръгвам с любопитство, накуцвайки пеша...

 

Смъртта ме наблюдава. Зад ъгъла, зад ъгъла.

И виж ти: между ъглите – са цъфнали цветя.

И виж ти: между ъглите откривам тухли мъдрост.

Ако остане време - ще почна да градя...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??