Зад ъгъла, зад ъгъла
Смъртта е надалече. Зад ъгъла, зад ъгъла.
Кой точно е от всички? По-късно ще реши...
Животът слаломира в голямото надлъгване
и колкото изгражда - по толкова руши...
Смъртта се приближава. Зад ъгъла, зад ъгъла.
Подскача скакалецът на моята душа.
Все още си играе рисковано на вързано
със скорост между ъглите - сто километра в час...
Смъртта почти е близо. Зад ъгъла, зад ъгъла.
Най-кривият от всички - ухилен до уши.
Животът изненадва със делничната хлъзгавост.
По-бавничко събира, по-бързичко дели...
Смъртта е във съседство. Зад ъгъла, зад ъгъла.
Със морзови сигнали ме води за носа.
От бягане на място така ми е омръзнало,
че тръгвам с любопитство, накуцвайки пеша...
Смъртта ме наблюдава. Зад ъгъла, зад ъгъла.
И виж ти: между ъглите – са цъфнали цветя.
И виж ти: между ъглите откривам тухли мъдрост.
Ако остане време - ще почна да градя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
