6 мая 2009 г., 19:49

Задача

1.3K 0 3

 

 

Със скоростта на светлината

търсех възможности

и комбинации недоизчислени.

Система от безсмислици на n-та степен

объркваха главата ми -

и без това загубена в безкрайността.

Пак се питам - къде сгреших,

как сметките си пак опропастих.

Връщам се назад,

вдигам се високо, настрани -

да видя.

Нищо...

Накъде да продължа -

формула за правилност

в живота няма утвърдена.

Тръгна ли да мисля

аксиоми ме заливат

и не мога...

Искам да докажа,

че възможно е да си способен

и да го показваш,

че човешка злоба не ще спре

порива на честното сърце,

че добрите дела ще могат

да променят света.

Не мога да продължа

без нов математически закон да утвърдя.

Макар и да греша

ще търся начин задачата си да реша,

защото някой го е казал -

капката пробива и скала не със сила,

а със постоянността.

Имам мъдростта на философите

и време - един човешки живот,

за да стигна до края на себе си.

Ще смятам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нещичко Нещова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • да се вдигаме "високо" и "настрани", за да наблюдаваме и опознаваме себе си, всъщност не е възможно.. така че.. пробвай друго решение
  • Харесах!!!
  • Със скоростта на светлината
    търсех възможности
    и комбинации недоизчислени.
    Система от безсмислици на n-та степен
    объркваха главата ми -
    и без това загубена в безкрайността.

    Връщам се назад,
    вдигам се високо, настрани -
    да видя.
    Нищо...
    Накъде да продължа -
    формула за правилност
    в живота няма утвърдена.
    Тръгна ли да мисля
    аксиоми ме заливат
    и не мога...

    Имам мъдростта на философите
    и време - един човешки живот,
    за да стигна до края на себе си.
    Ще смятам...

    !!!

    Нещичко, чудесно си го казала... Нещото!!!
    Браво!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...