6.05.2009 г., 19:49

Задача

1.3K 0 3

 

 

Със скоростта на светлината

търсех възможности

и комбинации недоизчислени.

Система от безсмислици на n-та степен

объркваха главата ми -

и без това загубена в безкрайността.

Пак се питам - къде сгреших,

как сметките си пак опропастих.

Връщам се назад,

вдигам се високо, настрани -

да видя.

Нищо...

Накъде да продължа -

формула за правилност

в живота няма утвърдена.

Тръгна ли да мисля

аксиоми ме заливат

и не мога...

Искам да докажа,

че възможно е да си способен

и да го показваш,

че човешка злоба не ще спре

порива на честното сърце,

че добрите дела ще могат

да променят света.

Не мога да продължа

без нов математически закон да утвърдя.

Макар и да греша

ще търся начин задачата си да реша,

защото някой го е казал -

капката пробива и скала не със сила,

а със постоянността.

Имам мъдростта на философите

и време - един човешки живот,

за да стигна до края на себе си.

Ще смятам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нещичко Нещова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • да се вдигаме "високо" и "настрани", за да наблюдаваме и опознаваме себе си, всъщност не е възможно.. така че.. пробвай друго решение
  • Харесах!!!
  • Със скоростта на светлината
    търсех възможности
    и комбинации недоизчислени.
    Система от безсмислици на n-та степен
    объркваха главата ми -
    и без това загубена в безкрайността.

    Връщам се назад,
    вдигам се високо, настрани -
    да видя.
    Нищо...
    Накъде да продължа -
    формула за правилност
    в живота няма утвърдена.
    Тръгна ли да мисля
    аксиоми ме заливат
    и не мога...

    Имам мъдростта на философите
    и време - един човешки живот,
    за да стигна до края на себе си.
    Ще смятам...

    !!!

    Нещичко, чудесно си го казала... Нещото!!!
    Браво!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...