Сам или с още двама-трима поети,
в ситната плява на мрака,
редим пируети.
С думи, като с павета,
без думи, с езици като гюлета.
Здраво опрени на несигурна стъпка,
плюем по клишетата днешни (вчерашни библии),
промили от предпоследната глътка.
И не си даваме сметка,
че днес май беше деня за последна щафета,
с една от пръчките на златната клетка...