Задраскване на ситния текст
ЗАДРАСКВАНЕ НА СИТНИЯ ТЕКСТ
𝐻𝑜𝑚𝑜 ℎ𝑜𝑚𝑖𝑛𝑖 𝑙𝑢𝑝𝑢𝑠 𝑒𝑠𝑡…
Светът е объркан от много лъжливи пророчества,
от стотиците Юди, Пилати и грешни светици.
Няма време и знам, че отдавна мигът е просрочен,
Пада мракът, залостил в душите ни спънати птици.
Оцелявам в кипежа – лъстив, на световната лудница
и понеже не искам след мене мълвите да плъзнат,
закопнях да избягам далече – сред вълчата глутница,
и да вия, додето накрая остана без въздух.
Да ме мамят далечни и все неизвестни пространства,
там, където в очите припламват зари първобитни,
и законът – до точка! – свещен е сред вълчето братство –
без да има интриги и клаузи със текстове ситни.
Да забравя какво е да бъдеш на догми подвластен,
да зависиш от нечии тъпи, дребнави прищевки.
Бог едва ли предвидил е в параграфа за равенство,
че измамата често в човешките мисли ще шества.
В свят, където значение няма къде си се раждал,
откъде си дошъл, как изглеждаш и даже какъв си.
Милиони години прогрес и накрая да кажеш,
че човек е свободен единствено в свита от вълци.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
