Задух
Души ме тая буца пуста!
Опитвам се да я преглътна,
безмилостно прехапвам устни,
очите стискам, мокри, мътни,
ама не иска да си тръгва!
Гнездо си свила през Октомври.
И се плоди, расте. Не мърда!
Вандалства из душевните ми катакомби.
Тръгни си, от сърце те моля, не разваляй,
любов градена вярно, дълго и спокойно.
Не ме влачи към бъдещи провали,
Вземи си и съмненията многоборойни.
Не ми изпращай пеперуди за заблуда.
Не искам цял живот да бъда друга нечия.
Не искам да обичам и изгарям като луда,
добре съм, нищо че поплаквам тайно вечер.
Довиждане, и никога не се завръщай.
И не довиждане, тъга сиротна. Сбогом.
Прибирам се сега, да го прегръщам.
Да заобичам стария наново, знам че мога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калина Илиева Все права защищены
