zapatilla (Калина Илиева)
7 22
Nov 8, 2013, 9:35 PM

Задух 

  Poetry
635 0 4

Души ме тая буца пуста!

Опитвам се да я преглътна,

безмилостно прехапвам устни,

очите стискам, мокри, мътни,

 

ама не иска да си  тръгва!

Гнездо си свила през Октомври.

И се плоди, расте. Не мърда!

Вандалства из душевните ми катакомби.

 

Тръгни си, от сърце те моля, не разваляй,

любов градена вярно, дълго и спокойно.

Не ме влачи към бъдещи провали,

Вземи си и съмненията многоборойни.

 

Не ми изпращай пеперуди за заблуда.

Не искам цял живот да бъда друга нечия.

Не искам да обичам и изгарям като луда,

добре съм, нищо че поплаквам тайно вечер.

 

Довиждане, и никога не се завръщай.

И не довиждане, тъга сиротна. Сбогом.

Прибирам се сега, да го прегръщам.

Да заобичам стария наново, знам че мога.

 

 

 

 

 

© Калина Илиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??