Задух
Души ме тая буца пуста!
Опитвам се да я преглътна,
безмилостно прехапвам устни,
очите стискам, мокри, мътни,
ама не иска да си тръгва!
Гнездо си свила през Октомври.
И се плоди, расте. Не мърда!
Вандалства из душевните ми катакомби.
Тръгни си, от сърце те моля, не разваляй,
любов градена вярно, дълго и спокойно.
Не ме влачи към бъдещи провали,
Вземи си и съмненията многоборойни.
Не ми изпращай пеперуди за заблуда.
Не искам цял живот да бъда друга нечия.
Не искам да обичам и изгарям като луда,
добре съм, нищо че поплаквам тайно вечер.
Довиждане, и никога не се завръщай.
И не довиждане, тъга сиротна. Сбогом.
Прибирам се сега, да го прегръщам.
Да заобичам стария наново, знам че мога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Илиева Всички права запазени
