zapatilla (Калина Илиева)
7 22
8.11.2013 г., 21:35 ч.

Задух 

  Поезия
623 0 4

Души ме тая буца пуста!

Опитвам се да я преглътна,

безмилостно прехапвам устни,

очите стискам, мокри, мътни,

 

ама не иска да си  тръгва!

Гнездо си свила през Октомври.

И се плоди, расте. Не мърда!

Вандалства из душевните ми катакомби.

 

Тръгни си, от сърце те моля, не разваляй,

любов градена вярно, дълго и спокойно.

Не ме влачи към бъдещи провали,

Вземи си и съмненията многоборойни.

 

Не ми изпращай пеперуди за заблуда.

Не искам цял живот да бъда друга нечия.

Не искам да обичам и изгарям като луда,

добре съм, нищо че поплаквам тайно вечер.

 

Довиждане, и никога не се завръщай.

И не довиждане, тъга сиротна. Сбогом.

Прибирам се сега, да го прегръщам.

Да заобичам стария наново, знам че мога.

 

 

 

 

 

© Калина Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??