Задушница
Поредната задушница ни вика.
Тук живите със мъртви разговарят.
Горящи свещи сълзите си стичат.
Взаимно греховете си прощават.
Безкрайна върволица черна мъка
се точи по алеите към гроба
където близък твой под плоча скъпа
почива примирен, без капка злоба.
В дребнавости и земни залисии
забравяме за парещата болка,
че липсват ни. И мъртвите сме ние.
Свободни те - в небесна обиколка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
