Поредната задушница ни вика.
Тук живите със мъртви разговарят.
Горящи свещи сълзите си стичат.
Взаимно греховете си прощават.
Безкрайна върволица черна мъка
се точи по алеите към гроба
където близък твой под плоча скъпа
почива примирен, без капка злоба.
В дребнавости и земни залисии
забравяме за парещата болка,
че липсват ни. И мъртвите сме ние.
Свободни те - в небесна обиколка.
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
