Feb 26, 2011, 12:58 AM

Задушница 

  Poetry » Phylosophy
797 1 10

Поредната задушница ни вика.

Тук живите със мъртви разговарят.

Горящи свещи сълзите си стичат.

Взаимно греховете си прощават.

 

 

Безкрайна върволица черна мъка

се точи по алеите към гроба

където близък твой под плоча скъпа

почива примирен, без капка злоба.

 

 

В дребнавости и земни залисии

забравяме за парещата болка,

че липсват ни. И мъртвите сме ние.

Свободни те - в небесна обиколка.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??