Задушница
Всеки на гроба любим
застава с глава наведена.
Да помълчим.
В очите сълзи,
В свещите гори спомена
за някой любим -
майка, баща, син...
Говорим с портрети
и дати поизтрити,
а черния кръст -
символ на края -
забит в черната пръст
вещае несбъднати мечти.
Плаши, но и привлича.
Никой не знае кога пак
черни дрехи ще облича
и ще рони пресни сълзи
по някой обичан.
Задушница е. Да помълчим
поне за минута.
Дано да е чута нашата мъка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
