Всеки на гроба любим
застава с глава наведена.
Да помълчим.
В очите сълзи,
В свещите гори спомена
за някой любим -
майка, баща, син...
Говорим с портрети
и дати поизтрити,
а черния кръст -
символ на края -
забит в черната пръст
вещае несбъднати мечти.
Плаши, но и привлича.
Никой не знае кога пак
черни дрехи ще облича
и ще рони пресни сълзи
по някой обичан.
Задушница е. Да помълчим
поне за минута.
Дано да е чута нашата мъка.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
