Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
Feb 13, 2015, 8:58 AM

Задушница 

  Poetry
317 0 6

Всеки на гроба любим

застава с глава наведена.

Да помълчим.

В очите сълзи,

В свещите гори спомена

за някой любим -

майка, баща, син...

Говорим с портрети

и дати поизтрити,

а черния кръст -

символ на края -

забит в черната пръст

вещае несбъднати мечти.

Плаши, но и привлича.

Никой не знае кога пак

черни дрехи ще облича

и ще рони пресни сълзи

по някой обичан.

Задушница е. Да помълчим

поне за минута.

Дано да е чута нашата мъка.

 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Memento mori! Тежки мигове, в които единствено свеждаме глави, за да помълчим и преосмислим ценността на дара, наречен живот. Мигове жестоки,
    неизбежни, но и необходими, за възвисяване!

    Поздравление, Василка!
  • Да помълчим! Поклон!
    Докосващ сърцето елегичен стих!
  • Винаги съм казвал, че човек поне един път в месеца трябва да ходи на гробището и да влиза в църква, за да знае за какво живее!
  • Да помълчим и да не забравяме. Поздрави
  • Да помълчим за близки и далечни! Само това можем да направим.
    Колко сме слаби пред действителността нека никога да не забравяме!
    Поздрав за тебе, Васе, бъди жива и здрава и добър ден!
  • Да помълчим!
    Харесах!
Random works
: ??:??