Всеки на гроба любим
застава с глава наведена.
Да помълчим.
В очите сълзи,
В свещите гори спомена
за някой любим -
майка, баща, син...
Говорим с портрети
и дати поизтрити,
а черния кръст -
символ на края -
забит в черната пръст
вещае несбъднати мечти.
Плаши, но и привлича.
Никой не знае кога пак
черни дрехи ще облича
и ще рони пресни сълзи
по някой обичан.
Задушница е. Да помълчим
поне за минута.
Дано да е чута нашата мъка.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
