26 февр. 2006 г., 14:54

Задушница

1.3K 0 7

Задушница

Седя и мисля-
колко ли са мъртвите,
заминали от този свят
безмълвни,неразбрани.

Животът им изтекъл е-
без смисъл,
без радост,
без печал.

И думите излишни са били
с мълчание
посрещали са
радост и тъги.

И мислили са:
"Вечни сме"

Не са помисляли
дори за миг
че свършва всичко-
щрак
и
КРАЙ

26.02.06

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пролет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря
  • Замисъла на стихотворението е хубав, много е вярно това, което си казала:Колко ли са мъртвите,
    заминали от този свят,
    безмълвни, неразбрани.
    Но след това се е получило противоречие между вторият и третият куплет.
    Във вторият казваш, че животът им е изтекъл без радост и печал, което е абсолютно невъзможно, защото всеки живял на този свят е изпитал и радост и печал, което вече го споменаваш в третият си куплет:
    "посрещали са
    радост и тъги"
    Това, че си се замислила върху смъртта и живота и хубаво - защото "Животът е кратък"- и никога незнаем кога ще настъпи краят.
    Опитала си се да кажеш това, написала си го спонтанно без да го обмислиш по - добре, което донякъде те оправдава, затова, че наистина не е написано съвсем добре.Страшна се затруднявам каква оценка да ти поставя, но със сигурност не съм съгласна за поставената ти двойка - стихотворението не е за двойка, все пак това е виждането ти в определен момент, тогава така си го виждала.поставям ти петица - а ти ака искаш поработи малко върху редактирането му .Би станало страшно хубаво със съответната редакция.Това само като съвет ти го давам - а ти си знаеш най добре.
  • не бъдете толкова безжалостни! не всички стихотворения са абсолютен упсех. просто трябва да бъдат оценени според тяхното послание.
  • ужас...
  • Вярно е,не се е получил стих,който да докосва.А смъртта е материя за описване,в които много автори са затъвали.Не те оценявам,защото не трябва.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...