26.02.2006 г., 14:54

Задушница

1.3K 0 7

Задушница

Седя и мисля-
колко ли са мъртвите,
заминали от този свят
безмълвни,неразбрани.

Животът им изтекъл е-
без смисъл,
без радост,
без печал.

И думите излишни са били
с мълчание
посрещали са
радост и тъги.

И мислили са:
"Вечни сме"

Не са помисляли
дори за миг
че свършва всичко-
щрак
и
КРАЙ

26.02.06

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пролет Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря
  • Замисъла на стихотворението е хубав, много е вярно това, което си казала:Колко ли са мъртвите,
    заминали от този свят,
    безмълвни, неразбрани.
    Но след това се е получило противоречие между вторият и третият куплет.
    Във вторият казваш, че животът им е изтекъл без радост и печал, което е абсолютно невъзможно, защото всеки живял на този свят е изпитал и радост и печал, което вече го споменаваш в третият си куплет:
    "посрещали са
    радост и тъги"
    Това, че си се замислила върху смъртта и живота и хубаво - защото "Животът е кратък"- и никога незнаем кога ще настъпи краят.
    Опитала си се да кажеш това, написала си го спонтанно без да го обмислиш по - добре, което донякъде те оправдава, затова, че наистина не е написано съвсем добре.Страшна се затруднявам каква оценка да ти поставя, но със сигурност не съм съгласна за поставената ти двойка - стихотворението не е за двойка, все пак това е виждането ти в определен момент, тогава така си го виждала.поставям ти петица - а ти ака искаш поработи малко върху редактирането му .Би станало страшно хубаво със съответната редакция.Това само като съвет ти го давам - а ти си знаеш най добре.
  • не бъдете толкова безжалостни! не всички стихотворения са абсолютен упсех. просто трябва да бъдат оценени според тяхното послание.
  • ужас...
  • Вярно е,не се е получил стих,който да докосва.А смъртта е материя за описване,в които много автори са затъвали.Не те оценявам,защото не трябва.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...