3 дек. 2020 г., 08:07

Задушница след буря

530 1 3

 

Миришеше на пръст..

Дъжда донесе тази миризма..

Градушка после заваля..

Смени и миризмата..

и замириса на трева..

На прясно окосен откос..

Светкавица и гръм..

раздраха тъмното небе..

и гробището сякаш изпищя..

и сякаш.. беше писък на жена..

А всъщност,..

беше само крясъкът на птица...

Умрелите..

от бурите и от дъжда

не се страхуват..

Страхът за живите е..

Угасна и последният фенер..

Развиделя..

На жито замириса..

И на стопени свещи..

Земята, някак си грижливо,

тихо, някого прибра..

Без музика и без тълпа,..

но по Задушница..

За мъртвите: “Добро.. или пък нищо!”

Задушница е,.. казаха..

"Свещица да запалим

Да го поменем с добро!"

И изтърколи се деня..

Тъй както и живота ни.. - 

търкаля се докато спре..

във някоя надгробна плоча..

Valentina Mitova

06/11/2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...