Задушница след буря

3 дек. 2020 г., 08:07

Поэзия » Гражданская, Оды и поэмы

317 1 3

Миришеше на пръст..

Дъжда донесе тази миризма..

Градушка после заваля..

Смени и миризмата..

и замириса на трева..

На прясно окосен откос..

Светкавица и гръм..

раздраха тъмното небе..

и гробището сякаш изпищя..

и сякаш.. беше писък на жена..

А всъщност,..

беше само крясъкът на птица...

Умрелите..

от бурите и от дъжда

не се страхуват..

Страхът за живите е..

Угасна и последният фенер..

Развиделя..

На жито замириса..

И на стопени свещи..

Земята, някак си грижливо,

тихо, някого прибра..

Без музика и без тълпа,..

но по Задушница..

За мъртвите: “Добро.. или пък нищо!”

Задушница е,.. казаха..

"Свещица да запалим

Да го поменем с добро!"

И изтърколи се деня..

Тъй както и живота ни.. -

търкаля се докато спре..

във някоя надгробна плоча..

Valentina Mitova

06/11/2020