ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
3.12.2020 г., 8:07 ч.

Задушница след буря 

  Поезия » Гражданска, Оди и поеми
316 1 3

 

Миришеше на пръст..

Дъжда донесе тази миризма..

Градушка после заваля..

Смени и миризмата..

и замириса на трева..

На прясно окосен откос..

Светкавица и гръм..

раздраха тъмното небе..

и гробището сякаш изпищя..

и сякаш.. беше писък на жена..

А всъщност,..

беше само крясъкът на птица...

Умрелите..

от бурите и от дъжда

не се страхуват..

Страхът за живите е..

Угасна и последният фенер..

Развиделя..

На жито замириса..

И на стопени свещи..

Земята, някак си грижливо,

тихо, някого прибра..

Без музика и без тълпа,..

но по Задушница..

За мъртвите: “Добро.. или пък нищо!”

Задушница е,.. казаха..

"Свещица да запалим

Да го поменем с добро!"

И изтърколи се деня..

Тъй както и живота ни.. - 

търкаля се докато спре..

във някоя надгробна плоча..

Valentina Mitova

06/11/2020

© Valentina Mitova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??