Задушница след буря
Миришеше на пръст..
Дъжда донесе тази миризма..
Градушка после заваля..
Смени и миризмата..
и замириса на трева..
На прясно окосен откос..
Светкавица и гръм..
раздраха тъмното небе..
и гробището сякаш изпищя..
и сякаш.. беше писък на жена..
А всъщност,..
беше само крясъкът на птица...
Умрелите..
от бурите и от дъжда
не се страхуват..
Страхът за живите е..
Угасна и последният фенер..
Развиделя..
На жито замириса..
И на стопени свещи..
Земята, някак си грижливо,
тихо, някого прибра..
Без музика и без тълпа,..
но по Задушница..
За мъртвите: “Добро.. или пък нищо!”
Задушница е,.. казаха..
"Свещица да запалим
Да го поменем с добро!"
И изтърколи се деня..
Тъй както и живота ни.. -
търкаля се докато спре..
във някоя надгробна плоча..
Valentina Mitova
06/11/2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
