Съдбовен миг, задъхано мълчание,
раздрана нощ от страшен вик,
едно сърце, изпратено в изгнание,
умираща любов роди се в стих.
Сълза отрони се и падна в мрака,
нощта покри я със свойта пелерина
една душа на глас заплака,
превърна се в камък и изстина.
От студ дори и земята потрепери,
уплашена стаи се и луната,
звездите скриха се зад тайнствените двери,
далечен писък разбуди тишината!