Съдбовен миг, задъхано мълчание,
раздрана нощ от страшен вик,
едно сърце, изпратено в изгнание,
умираща любов роди се в стих.
Сълза отрони се и падна в мрака,
нощта покри я със свойта пелерина
една душа на глас заплака,
превърна се в камък и изстина.
От студ дори и земята потрепери,
уплашена стаи се и луната,
звездите скриха се зад тайнствените двери,
далечен писък разбуди тишината!
© Николина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
