9 окт. 2004 г., 20:34

Заедно

1.5K 0 0
Помръкнала те търсех безнадеждно,
зад прашните,опушени стъкла.
Там трепкаха лъчите на копнежа,
ала докосваха ме те едва едва...

И мислех аз да чакам,да опитвам,
страхувах се от нещото навън.
Фонтанът на мечтите тихо блика,
ала не пуска ме прозорецът отвън.

Не щеш ли,появи се от небето,
и хвърли поглед към прозрачните стъкла.
Напука ги и счупи ги полека,
а после ми подаде ти ръка.

И мигом аз от клетката изскочих,
и хванах те,а ти ми се усмихна,
в пространството пред себе си посочи,
и лекичко към тебе ме притисна.

Запътихме се двама към...не зная...
Но хубаво ни бе-както сега,
поели заедно по пътя към безкрая,
строшили прашните,опушени стъкла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...