2 мая 2011 г., 22:35

Заедно

1.4K 0 1

Ходим двама през гората.

Ходим, търсим тишината.


А денят си отива и светът 

отново за нас някак се свива.


Бродим по тъмни незнайни пътеки,

бродим и дирим ние наште утехи.


Спираме някъде тук във шубрака,

тук ще мечтаем сврени в мрака.


И чакаме новото утро със нова надежда,

то ще пристигне, но с нова одежда.


И ще ходим двама пак през гората.

Ще ходим, ще търсим тишината!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аксел Роуз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В преходното пространство, двама души, ръка за ръка, по-лесно намират себе си...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...