2.05.2011 г., 22:35

Заедно

1.4K 0 1

Ходим двама през гората.

Ходим, търсим тишината.


А денят си отива и светът 

отново за нас някак се свива.


Бродим по тъмни незнайни пътеки,

бродим и дирим ние наште утехи.


Спираме някъде тук във шубрака,

тук ще мечтаем сврени в мрака.


И чакаме новото утро със нова надежда,

то ще пристигне, но с нова одежда.


И ще ходим двама пак през гората.

Ще ходим, ще търсим тишината!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аксел Роуз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В преходното пространство, двама души, ръка за ръка, по-лесно намират себе си...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....