Ходим двама през гората.
Ходим, търсим тишината.
А денят си отива и светът
отново за нас някак се свива.
Бродим по тъмни незнайни пътеки,
бродим и дирим ние наште утехи.
Спираме някъде тук във шубрака,
тук ще мечтаем сврени в мрака.
И чакаме новото утро със нова надежда,
то ще пристигне, но с нова одежда.
И ще ходим двама пак през гората.
Ще ходим, ще търсим тишината!
© Аксел Роуз Всички права запазени