Ходим двама през гората.
Ходим, търсим тишината.
А денят си отива и светът
отново за нас някак се свива.
Бродим по тъмни незнайни пътеки,
бродим и дирим ние наште утехи.
Спираме някъде тук във шубрака,
тук ще мечтаем сврени в мрака.
И чакаме новото утро със нова надежда,
то ще пристигне, но с нова одежда.
И ще ходим двама пак през гората.
Ще ходим, ще търсим тишината!
© Аксел Роуз All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
