13 дек. 2016 г., 13:54

Заедно

475 0 4

Когато с тебе стигаме ръба
и връзката ни става по-лабилна, 
не си обръщам никога гърба, 
защото не желая да съм силна. 

Че силата не мери се с размера
и трайността на наш'то безразличие. 
Тогава любовта ни е химера,
тогава ти и аз сме просто ничии.

Защо ли е потребна тази мощ
да измълчаваме ний свойта мъка, 
когато е студена всяка нощ
и страдаме от нашата разлъка?

Съдбата често не постъпва праведно
и враговете ни със нас безчинстват. 
Достатъчно е да сме силни заедно, 
а силата е в нашето единство. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Гулериа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...