13.12.2016 г., 13:54

Заедно

473 0 4

Когато с тебе стигаме ръба
и връзката ни става по-лабилна, 
не си обръщам никога гърба, 
защото не желая да съм силна. 

Че силата не мери се с размера
и трайността на наш'то безразличие. 
Тогава любовта ни е химера,
тогава ти и аз сме просто ничии.

Защо ли е потребна тази мощ
да измълчаваме ний свойта мъка, 
когато е студена всяка нощ
и страдаме от нашата разлъка?

Съдбата често не постъпва праведно
и враговете ни със нас безчинстват. 
Достатъчно е да сме силни заедно, 
а силата е в нашето единство. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...