Когато с тебе стигаме ръба
и връзката ни става по-лабилна,
не си обръщам никога гърба,
защото не желая да съм силна.
Че силата не мери се с размера
и трайността на наш'то безразличие.
Тогава любовта ни е химера,
тогава ти и аз сме просто ничии.
Защо ли е потребна тази мощ
да измълчаваме ний свойта мъка,
когато е студена всяка нощ
и страдаме от нашата разлъка?
Съдбата често не постъпва праведно
и враговете ни със нас безчинстват.
Достатъчно е да сме силни заедно,
а силата е в нашето единство.
© Таня Гулериа Всички права запазени