13 dic 2016, 13:54

Заедно

  Poesía » Otra
474 0 4

Когато с тебе стигаме ръба
и връзката ни става по-лабилна, 
не си обръщам никога гърба, 
защото не желая да съм силна. 

Че силата не мери се с размера
и трайността на наш'то безразличие. 
Тогава любовта ни е химера,
тогава ти и аз сме просто ничии.

Защо ли е потребна тази мощ
да измълчаваме ний свойта мъка, 
когато е студена всяка нощ
и страдаме от нашата разлъка?

Съдбата често не постъпва праведно
и враговете ни със нас безчинстват. 
Достатъчно е да сме силни заедно, 
а силата е в нашето единство. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Гулериа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...