Заедно
Като номинал в ръката ми е твоята ръка.
Твърде близо до мен е твоята близост.
На пух и прах чувствата в мен се пропукват,
а раят в душата ми придобива пропускливост.
Обзема ме ненадейно недомисленост,
че звездите покрай мен ще изчезнат,
че вятърът носи следи от нетрайност,
че някъде другаде има съдбовна пътека.
Ще си взема от аромата на небесния извор,
от блюдото на подредените херувимски чудеса
ореол от любов ще изплета като венец над нас.
За да не опустеят сърцата ни! Тогава?! Сме заедно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
