Jan 27, 2022, 6:50 PM

Заедно

  Poetry » Love
1.1K 2 1

Като номинал в ръката ми е твоята ръка.

Твърде близо до мен е твоята близост.

На пух и прах чувствата в мен се пропукват,

а раят в душата ми придобива пропускливост.

 

Обзема ме ненадейно недомисленост,

че звездите покрай мен ще изчезнат, 

че вятърът носи следи от нетрайност,

че някъде другаде има съдбовна пътека.

 

Ще си взема от аромата на небесния извор,

от блюдото на подредените херувимски чудеса

ореол от любов ще изплета като венец над нас.

За да не опустеят сърцата ни! Тогава?! Сме заедно...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...