Jan 27, 2022, 6:50 PM

Заедно

  Poetry » Love
1.1K 2 1

Като номинал в ръката ми е твоята ръка.

Твърде близо до мен е твоята близост.

На пух и прах чувствата в мен се пропукват,

а раят в душата ми придобива пропускливост.

 

Обзема ме ненадейно недомисленост,

че звездите покрай мен ще изчезнат, 

че вятърът носи следи от нетрайност,

че някъде другаде има съдбовна пътека.

 

Ще си взема от аромата на небесния извор,

от блюдото на подредените херувимски чудеса

ореол от любов ще изплета като венец над нас.

За да не опустеят сърцата ни! Тогава?! Сме заедно...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...