Jan 27, 2022, 6:50 PM

Заедно

  Poetry » Love
1.1K 2 1

Като номинал в ръката ми е твоята ръка.

Твърде близо до мен е твоята близост.

На пух и прах чувствата в мен се пропукват,

а раят в душата ми придобива пропускливост.

 

Обзема ме ненадейно недомисленост,

че звездите покрай мен ще изчезнат, 

че вятърът носи следи от нетрайност,

че някъде другаде има съдбовна пътека.

 

Ще си взема от аромата на небесния извор,

от блюдото на подредените херувимски чудеса

ореол от любов ще изплета като венец над нас.

За да не опустеят сърцата ни! Тогава?! Сме заедно...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...