27.01.2022 г., 18:50

Заедно

1.1K 2 1

Като номинал в ръката ми е твоята ръка.

Твърде близо до мен е твоята близост.

На пух и прах чувствата в мен се пропукват,

а раят в душата ми придобива пропускливост.

 

Обзема ме ненадейно недомисленост,

че звездите покрай мен ще изчезнат, 

че вятърът носи следи от нетрайност,

че някъде другаде има съдбовна пътека.

 

Ще си взема от аромата на небесния извор,

от блюдото на подредените херувимски чудеса

ореол от любов ще изплета като венец над нас.

За да не опустеят сърцата ни! Тогава?! Сме заедно...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...