27.01.2022 г., 18:50

Заедно

1.1K 2 1

Като номинал в ръката ми е твоята ръка.

Твърде близо до мен е твоята близост.

На пух и прах чувствата в мен се пропукват,

а раят в душата ми придобива пропускливост.

 

Обзема ме ненадейно недомисленост,

че звездите покрай мен ще изчезнат, 

че вятърът носи следи от нетрайност,

че някъде другаде има съдбовна пътека.

 

Ще си взема от аромата на небесния извор,

от блюдото на подредените херувимски чудеса

ореол от любов ще изплета като венец над нас.

За да не опустеят сърцата ни! Тогава?! Сме заедно...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...