28 окт. 2021 г., 07:36

Заесенявам се

786 0 0

Заесенявам се.
Но не, не съхна и не вехна.
В боички топли аз обагрям се,
в златистомеден цвят ще грейна.

 

Давам на вятъра да разпилява косите ми 

и падат понякога листо по листо.
Но как да не давам? Преброени са дните ми,
няма да чакам да стана на сто.

 

Винаги готова съм, ярко нагиздена,
със златни обеци и колие във тон.
В жълто-оранжева рокля пременена,
като тиква върху сламен фон.

 

Сресвам се, слагам си любимото червило
алено, разбира се и парфюм от диви круши.
Вземам с мен запалка, дъвка и едно ветрило,
да паля по цигара, щом ми се допуши.

 

Не оставам дълго, но ще ме запомниш
нямам птици, сама си пея песента,
Ще копнееш в огъня ми да се стоплиш,
защото тръгна ли си, идва зимата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фатиме Шахин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...