28 окт. 2021 г., 07:36

Заесенявам се

791 0 0

Заесенявам се.
Но не, не съхна и не вехна.
В боички топли аз обагрям се,
в златистомеден цвят ще грейна.

 

Давам на вятъра да разпилява косите ми 

и падат понякога листо по листо.
Но как да не давам? Преброени са дните ми,
няма да чакам да стана на сто.

 

Винаги готова съм, ярко нагиздена,
със златни обеци и колие във тон.
В жълто-оранжева рокля пременена,
като тиква върху сламен фон.

 

Сресвам се, слагам си любимото червило
алено, разбира се и парфюм от диви круши.
Вземам с мен запалка, дъвка и едно ветрило,
да паля по цигара, щом ми се допуши.

 

Не оставам дълго, но ще ме запомниш
нямам птици, сама си пея песента,
Ще копнееш в огъня ми да се стоплиш,
защото тръгна ли си, идва зимата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фатиме Шахин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...