28.10.2021 г., 7:36

Заесенявам се

778 0 0

Заесенявам се.
Но не, не съхна и не вехна.
В боички топли аз обагрям се,
в златистомеден цвят ще грейна.

 

Давам на вятъра да разпилява косите ми 

и падат понякога листо по листо.
Но как да не давам? Преброени са дните ми,
няма да чакам да стана на сто.

 

Винаги готова съм, ярко нагиздена,
със златни обеци и колие във тон.
В жълто-оранжева рокля пременена,
като тиква върху сламен фон.

 

Сресвам се, слагам си любимото червило
алено, разбира се и парфюм от диви круши.
Вземам с мен запалка, дъвка и едно ветрило,
да паля по цигара, щом ми се допуши.

 

Не оставам дълго, но ще ме запомниш
нямам птици, сама си пея песента,
Ще копнееш в огъня ми да се стоплиш,
защото тръгна ли си, идва зимата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Шахин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...