Oct 28, 2021, 7:36 AM

Заесенявам се

782 0 0

Заесенявам се.
Но не, не съхна и не вехна.
В боички топли аз обагрям се,
в златистомеден цвят ще грейна.

 

Давам на вятъра да разпилява косите ми 

и падат понякога листо по листо.
Но как да не давам? Преброени са дните ми,
няма да чакам да стана на сто.

 

Винаги готова съм, ярко нагиздена,
със златни обеци и колие във тон.
В жълто-оранжева рокля пременена,
като тиква върху сламен фон.

 

Сресвам се, слагам си любимото червило
алено, разбира се и парфюм от диви круши.
Вземам с мен запалка, дъвка и едно ветрило,
да паля по цигара, щом ми се допуши.

 

Не оставам дълго, но ще ме запомниш
нямам птици, сама си пея песента,
Ще копнееш в огъня ми да се стоплиш,
защото тръгна ли си, идва зимата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фатиме Шахин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...