11 янв. 2017 г., 19:27

Заешки урок

1.4K 1 4

Вчера в нашата градина,

заек пакостлив намина.

Дъвка, ръфа и си скуба,

зеле, моркови, маруля.

 

Щом видях го сред лехата,

притаи се във листата.

И като го погнах аз,

втурна се и той завчас.

 

Пакостник скоклив,

що си толкоз див!?

Сто бели направи...

Как, мъник, с това се справи!?

 

До оградата го склещих

и във него се облещих.

Как сега да го накажа...?

Я, на мама аз да кажа!

 

Винаги е справедлива,

мойта майчица красива.

Викнах я да се покаже...,

нека тя да го накаже!

 

Мама зайчето видя

и със глас се тя засмя.

Нима разбира със това,

че е сторило беля!?

 

И отвори тя вратата,

хукна зайко към гората,

цялата Земя разбра,

колко мама е добра!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...