11 янв. 2017 г., 19:27

Заешки урок

1.4K 1 4

Вчера в нашата градина,

заек пакостлив намина.

Дъвка, ръфа и си скуба,

зеле, моркови, маруля.

 

Щом видях го сред лехата,

притаи се във листата.

И като го погнах аз,

втурна се и той завчас.

 

Пакостник скоклив,

що си толкоз див!?

Сто бели направи...

Как, мъник, с това се справи!?

 

До оградата го склещих

и във него се облещих.

Как сега да го накажа...?

Я, на мама аз да кажа!

 

Винаги е справедлива,

мойта майчица красива.

Викнах я да се покаже...,

нека тя да го накаже!

 

Мама зайчето видя

и със глас се тя засмя.

Нима разбира със това,

че е сторило беля!?

 

И отвори тя вратата,

хукна зайко към гората,

цялата Земя разбра,

колко мама е добра!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...