3 авг. 2023 г., 21:48

Загадка.

823 4 9

Свещеното...

от звук с мастило се изписва,

и се подреждат парадигми живи.

И все напред, напред човекът бърза-

самосъзнанието назад опъва,

а личното - съвсем обърква.

Свещеното...

без дрехи се облича,

в абстрактност търси своя мода,

събира няколко въпроса,

а в отговор - чертае редове

и стига небосвода, но само...Истината боса.

Свещеното...

започва - свършва,

в йодирана еднаквост звуковете свързва,

а други се изменят с ударението,

но всичко диша, само и единствено,

чрез вдъхновението.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© И.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наде! За завръщане не знам дали е, защото считам че въобще не съм си тръгвала... Просто не бях достатъчно активна. Хубаво е и едновременно тъжно, когато човек разбира че е бил очакван или по-скоро,че са били чакани думите, които пише и които са част от него и не точно.
    Благодаря,Николай Василев!
    И на всички надникнали.
    Свещеното, всъщност е словото,или думите,но по каквито и правила да ги пишем, без вдъхновение, нямат смисъл. А думите са като йода - и нараняват и помагат и показват пътя за лечение.
  • Красиво!
  • Толкова енигматично. Шегувам се! Радвам се, че се върна, Лия!
  • Благодаря,че написахте по някоя дума!
    Скитница,Пепи,Светличка и ИнаКалина,Иван Митов, благодаря от сърце за времето, което отделихте на думите ми.Мнението на всеки от вас ми е ценно. Продължавайте да творите от сърце, защото творчеството ви е ценно за всеки, който е прочел.
  • Радвам се да те видя отново - с тази "йодираност" ми замириса на море разгадах загадката

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...