3.08.2023 г., 21:48

Загадка.

820 4 9

Свещеното...

от звук с мастило се изписва,

и се подреждат парадигми живи.

И все напред, напред човекът бърза-

самосъзнанието назад опъва,

а личното - съвсем обърква.

Свещеното...

без дрехи се облича,

в абстрактност търси своя мода,

събира няколко въпроса,

а в отговор - чертае редове

и стига небосвода, но само...Истината боса.

Свещеното...

започва - свършва,

в йодирана еднаквост звуковете свързва,

а други се изменят с ударението,

но всичко диша, само и единствено,

чрез вдъхновението.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наде! За завръщане не знам дали е, защото считам че въобще не съм си тръгвала... Просто не бях достатъчно активна. Хубаво е и едновременно тъжно, когато човек разбира че е бил очакван или по-скоро,че са били чакани думите, които пише и които са част от него и не точно.
    Благодаря,Николай Василев!
    И на всички надникнали.
    Свещеното, всъщност е словото,или думите,но по каквито и правила да ги пишем, без вдъхновение, нямат смисъл. А думите са като йода - и нараняват и помагат и показват пътя за лечение.
  • Красиво!
  • Толкова енигматично. Шегувам се! Радвам се, че се върна, Лия!
  • Благодаря,че написахте по някоя дума!
    Скитница,Пепи,Светличка и ИнаКалина,Иван Митов, благодаря от сърце за времето, което отделихте на думите ми.Мнението на всеки от вас ми е ценно. Продължавайте да творите от сърце, защото творчеството ви е ценно за всеки, който е прочел.
  • Радвам се да те видя отново - с тази "йодираност" ми замириса на море разгадах загадката

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...