Свещеното...
от звук с мастило се изписва,
и се подреждат парадигми живи.
И все напред, напред човекът бърза-
самосъзнанието назад опъва,
а личното - съвсем обърква.
Свещеното...
без дрехи се облича,
в абстрактност търси своя мода,
събира няколко въпроса,
а в отговор - чертае редове
и стига небосвода, но само...Истината боса.
Свещеното...
започва - свършва,
в йодирана еднаквост звуковете свързва,
а други се изменят с ударението,
но всичко диша, само и единствено,
чрез вдъхновението.
© И.К. Всички права запазени
Благодаря,Николай Василев!
И на всички надникнали.
Свещеното, всъщност е словото,или думите,но по каквито и правила да ги пишем, без вдъхновение, нямат смисъл. А думите са като йода - и нараняват и помагат и показват пътя за лечение.