ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
291 5940
17 апр. 2009 г., 19:15

Загадъчният уют на Пътя... 

  Поэзия » Философская
2443 0 45

 

 

 

 

               Загадъчният уют на Пътя...

 

 

                              "Пътят е по-добър от странноприемницата."

                                                            Сервантес

 

        "По-добре да пътуваш с надежда, отколкото

          да пристигнеш."

                                                           Емил Кротки

 

         "Не целта е цел, а Пътят."

                                                           Лао Дзъ

 

През

прокъсаните

обувки

на

Живота

плахо

надничат

забързаните

крачета

на

земните

ми

дни...

Препускат

неудържимо

през

бодливите

хълмове

на

мрачните

ми

мисли,

търсещи

спасение

в

загадъчния

уют

на

Пътя!

Осеян

с

безсмъртните

цветя

на

Надеждата...

Пътят,

който

като

ленива

змия

лъкатуши

из

тихите

гънки

на

Времето!...

Пътят,

който

не

искам

да

извървя

докрай...

За

да

не

открехна

тежкия

портал

на

неизвестността...

 

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изказването на Лао Дзъ е начин да се каже много в малко думи...

    Посланието на стиха ти за Пътя е мъдро!

    Поздрав, АГОП!
  • !!
  • "... Пътят... осеян с безсмъртните цветя на Надеждата..."
    Благодаря ти, Вълчо!
  • Вървиш достойно пътя си, Талантливецо! Поздравления!
  • Пътят е само за вървене!
    За да стигнеш трябва план!
    Прекрасен стих!
    Браво!Поздрави!
  • Звучи хубаво, дори много, но странно във внушението...
    защото и пътят има край, а неизвестното е във всеки следващ миг живот...
    зная, че го знаеш, зная и че си мъдър и смел...Аги! Поздрав!
  • Аз... за това не ходя по врачки!
  • Неизвестноста привлича.А надеждата, че ни очаква нещо хубаво ни дава импулс.
    Прегръдки Вълчо за хубавия стих!
  • пътят...незрима пътека през времето и пространството
    видим само с очите на надеждата...
    ръкопляскам ти права, приятелю!
  • Поздравявам те за невероятния стих!
    ...чакаме моят Дълъг Път! Да заякна. Да въздъхна. Сълзи щом ме спрат да поплача, да пресъхна, да получа, да не "влача"...Всичко?! Да не сбъдна... и преди да падне в скрит овраг Пътят среща ме с трънака.Пак! Тук се люшне. Там- навежда, но е моята Надежда!
  • С безсмъртните цветя на Надеждата
    да извървиш много пътища и много красоти да видиш.
    Поздрави Вълчо!
  • "Пътя!

    Осеян

    с

    безсмъртните

    цветя

    на

    Надеждата..."

    Поздравления, наборе!!!
  • Честит празник,Вълчо!!! Знаеш ли,мисля,че трябва да стигнеш до края!!!Какво пък,може да откриеш,че краят всъщност не е съществувал!!!А и ако не те тегли неизвестността...Мисля,че точно това ни привлича натам!!!
  • благодаря ти, Капчице за препратката...
    наистина е много въздействаща...побиват тръпки...!

    весели празници на всички...!!!


  • Здрасти, неизвестността е страшна, наистина, но няма как да изгладим гънките на времето. Всеки от нас се страхува от това - неизвестността, годините, времето, живота! Ти си намерил правилната форма - въздействаща и прекрасна, докосваща разума и сърцето. Да ти кажа, че пишеш професионално, ще се повторя. Виж какво открих в сайта по повод страха и неизвестността : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=163683
    Приятен ден!
  • И аз ще поспирам при теб, и ще имам уюта да продължа!
    Честито Воскресение, Аги!
  • "Пътят,
    който
    не
    искам
    да
    извървя
    докрай..."
    И аз не искам... След Края... Няма Връщане, а и да има някакво... никога не може да е същото...
    Нека е светло в душата ти и винаги да има път...
  • Без думи ме остави! Христос Воскресе!
  • Красиво...
  • Не се подигравам,Вълчо,извинявай...но,наистина не ми се е случвало..или
    поне от дълго време... Поздрав!
  • загадъчно, понеже не знаеш какво те чака в края на Пътя, Георги...!
    а уют, понеже вървиш пътя си с Надежда...
    не ти ли се е случвало???

    и съвсем не е безсмислица...
    често се подиграваме над това което не разбираме...

    поздрави!
  • х-ах,загадъчен уют...що пък за път..това е противоречие,Вълчо,
    интелектуална безсмислица някаква,абсурд... поздрав!
  • ..Уюта на Надеждата.. Вълк- Мечтател..
    Продължавай да мечтаеш!! .. в реалността това е лукс....


    Весели Празници !!
  • много си близо, Нели...много!!!
    ставаше дума в стиха за пътя на надеждата...!
    а най големият уют живее единствено в Надеждата, според мене...!!!
    затова и не искам да свършва Пътя, а не че ме е страх от нещо...

    поздравления на всички спрели се натози стих...!

    весели празници ви желая!!!



  • Знаеш ли..замислих се.. Всъщност в това стихотворение не Пътят е ключовата дума , а УЮТ!! Страх ли долових ??
    '...плахо

    надничат

    забързаните

    крачета

    на

    земните

    ми

    дни... "

    ии

    "..Пътят,

    който

    не

    искам

    да

    извървя

    докрай..."

  • Пътувай дълго,светло и уютно!!!
    Весели празници!
  • Мъдрост си!Прегръщам те за този стих!Благословен Великден,приятелю!
  • ... и след прочетеното оставяш следи за размисъл!
  • Както е казала великата Сафо - "...във мен живеят две души..."Искаме да погледнем отвъд...
    Не любопитството човешко ще отвори вратите,а неизбежността...
    Вълчо...!
  • Все някога ще трябва да надникнеш в неизвестността... не си и помисляй ,че тогава ще спреш да вървиш..
  • "И шибнал ядосано старият княз сина си...Защото не можел да съкрати пътя му и да утоли глада му...А самият той не му казал за къде са тръгнали и го накарал да остави у дома дисагите с храна...?"
    Лула тютюн за храна, Аги и приказка на добър приятел за дългия път към Неизвестността! Пожелавам ти ги! И нека Пътят ти да не завършва...!
    Весели празници!
  • каква пътечка си извил само... забързана, през хълмове, та чак някъде в неизвестността
  • !!!
  • Винаги трябва да има нещо неизвестно пред нас, Аги, за да крепи стремежът ни за развитие. Предизвикателство е. Нека се забавят малко крачетата на земните ти дни, защото те искаме по-дълго при нас. Поезията ти е чудна. Във всичките й форми.
  • И аз не искам да извървя докрай, пътят в края, на който се налага да открехна тежкия портал на неизвестността...
  • Със сигурност времето крещи в ушите ни, да се вслушаме в старите мъдрости... Мъдра е философията ти Вълчо! Неизвестното ни кара да се движим, но страхът от неприятните и понякога болезнени сюрпризи, не бива да ни спира. Нека винаги има път макар и:
    "...Пътят,

    който

    като

    ленива

    змия

    лъкатуши "
    ...
    Светъл да е твоя път ! Весели празници!
  • Така е! Но всеки път свършва в неизвестното за тези, които вървят след стигналия!
  • Неизвестността е зад затворения портал.
    Открехнеш ли го, всичко е вече ясно...
    Нека винаги да има път. Макар и труден...
    Весели празници, Вълчо!
  • не винаги, Веси.....не винаги...
  • Винаги е хубаво да открехнеш тежкия портал на неизвестността! Докато Пътят лъкатуши! Бъди!!!
  • Човекът е човек когато е на път А стиха ме грабна, споделям твоето разбиране по въпроса
  • Загадчъен и Неизвестен... Път! Нека има Път - Винаги!
    Светли Празници!
  • Винаги трябва да се стремим към нещо, спрем ли - изгубени сме!
    "Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър", но и морето дава уют...
    Поздрав и
  • Пътят,

    който

    като

    ленива

    змия

    лъкатуши

    из

    тихите

    гънки

    на

    Времето!...
    Прекрасно си го казал!
Предложения
: ??:??