17 апр. 2009 г., 19:15

Загадъчният уют на Пътя...

3.1K 0 45

 

 

 

 

               Загадъчният уют на Пътя...

 

 

                              "Пътят е по-добър от странноприемницата."

                                                            Сервантес

 

        "По-добре да пътуваш с надежда, отколкото

          да пристигнеш."

                                                           Емил Кротки

 

         "Не целта е цел, а Пътят."

                                                           Лао Дзъ

 

През

прокъсаните

обувки

на

Живота

плахо

надничат

забързаните

крачета

на

земните

ми

дни...

Препускат

неудържимо

през

бодливите

хълмове

на

мрачните

ми

мисли,

търсещи

спасение

в

загадъчния

уют

на

Пътя!

Осеян

с

безсмъртните

цветя

на

Надеждата...

Пътят,

който

като

ленива

змия

лъкатуши

из

тихите

гънки

на

Времето!...

Пътят,

който

не

искам

да

извървя

докрай...

За

да

не

открехна

тежкия

портал

на

неизвестността...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изказването на Лао Дзъ е начин да се каже много в малко думи...

    Посланието на стиха ти за Пътя е мъдро!

    Поздрав, АГОП!
  • !!
  • "... Пътят... осеян с безсмъртните цветя на Надеждата..."
    Благодаря ти, Вълчо!
  • Вървиш достойно пътя си, Талантливецо! Поздравления!
  • Пътят е само за вървене!
    За да стигнеш трябва план!
    Прекрасен стих!
    Браво!Поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...