17.04.2009 г., 19:15

Загадъчният уют на Пътя...

3K 0 45

 

 

 

 

               Загадъчният уют на Пътя...

 

 

                              "Пътят е по-добър от странноприемницата."

                                                            Сервантес

 

        "По-добре да пътуваш с надежда, отколкото

          да пристигнеш."

                                                           Емил Кротки

 

         "Не целта е цел, а Пътят."

                                                           Лао Дзъ

 

През

прокъсаните

обувки

на

Живота

плахо

надничат

забързаните

крачета

на

земните

ми

дни...

Препускат

неудържимо

през

бодливите

хълмове

на

мрачните

ми

мисли,

търсещи

спасение

в

загадъчния

уют

на

Пътя!

Осеян

с

безсмъртните

цветя

на

Надеждата...

Пътят,

който

като

ленива

змия

лъкатуши

из

тихите

гънки

на

Времето!...

Пътят,

който

не

искам

да

извървя

докрай...

За

да

не

открехна

тежкия

портал

на

неизвестността...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изказването на Лао Дзъ е начин да се каже много в малко думи...

    Посланието на стиха ти за Пътя е мъдро!

    Поздрав, АГОП!
  • !!
  • "... Пътят... осеян с безсмъртните цветя на Надеждата..."
    Благодаря ти, Вълчо!
  • Вървиш достойно пътя си, Талантливецо! Поздравления!
  • Пътят е само за вървене!
    За да стигнеш трябва план!
    Прекрасен стих!
    Браво!Поздрави!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...