17 abr 2009, 19:15

Загадъчният уют на Пътя...

3.1K 0 45

 

 

 

 

               Загадъчният уют на Пътя...

 

 

                              "Пътят е по-добър от странноприемницата."

                                                            Сервантес

 

        "По-добре да пътуваш с надежда, отколкото

          да пристигнеш."

                                                           Емил Кротки

 

         "Не целта е цел, а Пътят."

                                                           Лао Дзъ

 

През

прокъсаните

обувки

на

Живота

плахо

надничат

забързаните

крачета

на

земните

ми

дни...

Препускат

неудържимо

през

бодливите

хълмове

на

мрачните

ми

мисли,

търсещи

спасение

в

загадъчния

уют

на

Пътя!

Осеян

с

безсмъртните

цветя

на

Надеждата...

Пътят,

който

като

ленива

змия

лъкатуши

из

тихите

гънки

на

Времето!...

Пътят,

който

не

искам

да

извървя

докрай...

За

да

не

открехна

тежкия

портал

на

неизвестността...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изказването на Лао Дзъ е начин да се каже много в малко думи...

    Посланието на стиха ти за Пътя е мъдро!

    Поздрав, АГОП!
  • !!
  • "... Пътят... осеян с безсмъртните цветя на Надеждата..."
    Благодаря ти, Вълчо!
  • Вървиш достойно пътя си, Талантливецо! Поздравления!
  • Пътят е само за вървене!
    За да стигнеш трябва план!
    Прекрасен стих!
    Браво!Поздрави!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...